Да се изкъпеш в река от Роса

       Днес се окъпах. Окъпах се, за да се преродя. Но не в омайни  езера, и не  обикновена роса. Днес  душата ми уми чудна Река от Роса. Тя бе толкова омайна, че желанието в мен надделя и аз   и се отдадох. Отдадох и се с най – чистия  трепет на сърцето, и с най – нежния стон на душата и  реката  обля тялото ми с нова, всепоглъщата страст. Потопи ме в желанието си и облада сетивата ми.

И света изведнъж изчезна.

        Легнах върху мократа земя носена от ефира и танца на  тревичките, които  ме поеха и понесоха по бистрите  вълни. Показаха ми вълшебство и горските тайни омайни.

Зарових се в тях  и света изчезна.  Потънах в безвремие, отдадена на собствената си страст и нежната ласка на малките капчици.

    Дрехите ми пропиха с влага, а вятъра проникваше през тях и закачливо ме пощипваше. Ледените  тръпчици  полазиха  стласно по кожата  ми   и разнесоха непознати усещания по цялото тяло.   

        Дълго лежах неподвижна, отдадена на тези трепети и  не откъсвах очи от фееричната осанка на мъглата. Тя   пристъпваше  с тихи стъпки край мен, а  гората раздаваше нови  и все по- нови  аромати. Заливаше ме със свежест и прераждане.

        Колкото и да опитвам, не мога да разкажа усещане. То е наистина невероятно,  вълнуващо  и може да бъде усетено, само ако бъде изживяно.