Щом първи слънчев лъч света погали,
и в бял сатен снега се претвори,
и птиците, онези горски глашатай,
потрепват с пера отваряйки очи.
Тогава в утроно на младата година,
през, лед и скреж и през мъгли,
поляната си да почистя ще намина,
от бурени и драки, от бодли.
И тихо е, и снежно в горските потаи,
елите и боровете дълбоко дето са заспали
a там на малката полянка c ледени кристали,
снежинки пеят, свирят весели кавали.
K - K
K - K