Усмивка

Една мъничка усмивка,
със светлина на не една,
а хиляди луни блести,

дори сълзата да е бистра,
тя радостта жестоко винаги гори.

Защо да пеем за сълзите,
щом можем на усмивка да се насладим,

щом можем да броим звездите,
и с изгревите слънцето да поздравим.

За мен усмивката е всичко,
усмивката за мен е светъл дар,
а в сълзата, пък макар и лично,
тежи ужасен, тежичък товар.

Не е фалшиво щом ти се усмихнат,
с усмивка щом блести деня,
щом нощите с усмивка могат  затихнат,

редя усмивки в думи, за да ви ги подаря.

Макар, че казват, че сълзите са красиви,
че може би умиват, болката от болната душа,
заключвам ги във най -дълбоките архиви, 
и болката в радост с магия аз ще притворя. 

К- К 

09.2010

Представете си

Представете си как в сънищата чужди,

прочитаме очаквания и мечти и нужди.

Представете си как сбъдваме ги до една,

и как даряваме на спящите звезда...

Представете си как в полет сред звездите,

разпускаме на бистрата река косите,

които стичат се по старата скала.

във водопад обръща се омайната река!

Представете си малка, синя незабравка,

коята прави път на работлива мравка...

Представете си как самотно орлово перо,

пада във водите бистри на момино ведро...

Представете си как нощна горска фея,

с перото ще закичи змея ...

Представете си как всички живи същества,

дъха си затаят от тези чудеса ....

К - К

Девойката,която ми посла легло

Една любима творба от любим автор. Намерих я случайно в нета и веднага реших да украся  полетата си с нея!

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Робърт Бърнс