За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Среднощен вик


Среднощен вик, а после нищо,
навред настана плаха тишина,
отново писък и отново нищо,
и над поляната май сова прелетя.

Гората сякаш се размърда,
разклати клоните и спря,
и в тревата май че нещо мърда,
сред храсталака после изшумя.

Надигнах се очи разтърках,
погледнах плахо някъде напред,
гората спеше, май обърках,
сънувал съм, но пак огледах се навред.

Среднощен вик, а после нищо,
навред настана плаха тишина,
отново писък и отново нищо,
над мене самодива прелетя.

Тя бе мечтание с очи звездици,
а тялото и огън сякаш е от жар,
край мен посипа огнени искрици,
a в душата ми, се разгоря пожар.

Гледах без да мога да помръдна
до нея не посмях, не доближих.
На поздрава ми с целувка тя отвърна,
ще помня този миг дорде съм жив.

Дорде съм жив!

К- К
04.03.11г

2 коментара:

  1. Има сънища, които прелитат с криле на реалност.

    ОтговорИзтриване
  2. има сънища, които са по реални от всяка реалност :)

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че сподели :)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор