За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Самодивата из Лавандуловите полета

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Автор: Е.Стоянова

1 коментар:

Благодаря, че сподели :)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор