Абсурдно си замина този ден,
Със трепет за пътуване си беше украсен,
багажа в раницата беше укрепен,
а пътищата прашни снага, извиваха пред мен.
И рано сутринта май трябваше да тръгна,
Но с това пътуване въобще не ми потръгна,
а трябваше това да свърша, онова,
Преди в малката кола да се кача.
И мина обед, слънцето към запада преваля,
А картата в джоба ми самотно се търкаля,
Все още с трепет чакам телефонен звън.
след, който весело ще излетя на вън...
И етя я пристигна вече вечерта,
и ярко се усмихна първата звезда,
Луната плисна ярка светлина.
Видя се, пак във къщи ще приспя.
Ех, днес въобще не ми върви,
Не следвах начертаните следи,
Но утре вече смело ще вървя
Щом раницата сложа на гърба.
К-К
28.08.2010г