Очакване

Абсурдно си замина този ден,

Със трепет за пътуване си беше украсен,

багажа в раницата беше укрепен,

а пътищата прашни снага, извиваха пред мен.

И рано сутринта май трябваше да тръгна,

Но с това пътуване въобще не ми потръгна, 

а трябваше това да свърша, онова,

Преди в малката  кола да се кача.

И мина обед, слънцето към запада преваля,

А картата в джоба ми самотно се търкаля,

Все  още с трепет чакам телефонен звън.

след, който весело ще излетя на вън...

И етя я пристигна вече  вечерта,

и ярко се усмихна първата звезда,

Луната  плисна ярка  светлина.

Видя се, пак във къщи ще приспя.

Ех, днес въобще не ми върви,

Не следвах начертаните следи,

Но утре вече смело ще вървя

Щом раницата сложа на гърба. 

К-К

28.08.2010г

Oрлица

Орлицата, която виждаш,

но не вярваш в нея ти,

отлиташе тъй наскърбено,

самотно махаше с криле.

Отнасяше със себе си мечтите,

отлиташе с невинност на дете

И сълзи бликаха в очите,

от нараненото и орлово сърце.

Ще се завърне сред простора бащин,

Сред вековните скали ще спре,

И няма вече волно да се рее,

Сред облаците да се крие тя ще избере.

Не ще се върне щом я търсиш,
Не ще ти отговори щом обратно я зовеш,
И колкото и силно да крещиш, да викаш.
В сърцето си разбито няма да те пpибере

K-K
28.08.2010г

Синевата така ме привлича

Синевата така ме привлича,

Погледът волен все на горе върви,

И някак света на море ми прилича.

А белите облаци морски вълни.

Слънцето денем рисува картини,

Слага светла корона  на всички цветя,

Всеки лъч щом  по земята премине,

Нежно целува, още спяща майка земя.

Нощем луната със сребърна дреха,

Омайно танцува със всяка звезда,  

Гората пее  и вятъра вее,   

птиците слушат в уютни гнезда.

К-К

28.08.2010г

Снимка: Евгени Динев

Отвара аз ще си направя

Ще  направя мъничко отвара,

в света магичен да ме отнесе,

мечтите ми където плуват,

там  сред  синьото небе.

Ще сложа малка незабравка,

стрък от синьото море,

капка от росата ще добавя,

за да може времето да спре.

И  късче крехка светлина ще сложа,

малко  волен птичи полет ще прибавя,

от тичащ извор бистра  кожа,

и частица от лазура  на простора.

С таз отвара вятъра ще  призова,

с нежните си пеперудени крила,

към света потаен  да ме понесе,

при чудесата да ме заведе.

Ще  крача тихо сред простора,

и няма да усещам аз умора,

и с всяка моя  нова стъпка,

ще чувствам  трепет, чудна  тръпка.

Ще  помилвам нежно синевата,

ще остана за малко скрита в тревата,

там, където прекрасно  ухаят цветята,

там, където звездите докосват най – нежната струна в душата.

Гост Незнаен

Сред полетата от лавандула,

сред ухайните цветя,

сред усоите  потайни  в моята гора

тази вечер тайна Гост незнаен ще гостя.

Днес синчец съм насъбрала

И жълтурче, теменуга, минзухар,

Малка незабравка съм събрала,

Ще ги дам  на моят странен Гост във дар.

И поляната със маргарити съм стъкмила,

Пуснах тюл от лунна светлина,

Махнах тръна и бодила,

Дето бранеха отпред пред  входната врата.

И тревата нежно сресах,

Бързо боровете украсих,

песента на вятъра харесах,

пеперудените танци одобрих.

Огън сред поляната запалих,

В котлето билки сложих да се врат,

И калинките помощници оставих,

Росни капки да сберат.

Вече всичко съм стъкмила,

Чакам само вечерта,

В езерото си косите съм умила,

Закачила съм венец от сребърна звезда.

Гост незнаен тази вечер моята поляна ще споходи,

Ще прекара с мене вечерта,

Ще ми разкаже приказките за елфически народи

А аз ще слушам го в захласт  до заранта.

  

 К-К

27.08.2010г

Толкова много въпроси

Толкова много въпроси,

Летят над главата ми, май са безчет,

А, сърцето ми жално във мене си проси,

Отговор дири и води отчет.

И пътища прашни пребродих,

През храсти  и драки се врях,

И какво като  силно кървях,

Ни за миг  дори не  поспрях.

На  небето среднощно,  омайно,

Сладки думи нежно редих,

На ушенце да каже ми тайно,  

Как и къде съгреших.

А небето  самотно мълчеше,

Не поклати даже звезда,

Сякаш и него силно  болеше  

Гнева си едвам обузда.

И припомни си минали мигове,

Как луната плетеше венци,

Със звезди как нежно  красеше,

Моите черни, буйни  коси.

И след вятъра бързо затичах,

Песен плаха  мило запях,

Свобода нему наричах

И после болката своя излях.

Вятъра край мен затанцува,

Прегърна ме  повея благ,

В сърцето ми болката която царува

На далеко отнесе, всякаш бе флаг.

 К-К

26.08.2010г

Прости неща

Някой ми каза, че нещата са прости.

Ала аз не ги чувства така,

Сякаш наредили са пред мене мостри,

Как да правя нещата  по така.

Е ще ви кажа, никак не е лесно,

И не бива  с лека ръка.

Да пречупвате така безтелесно ...

На някой различен света.   

Всеки от нас единствен,

Цяла вселена, от чудеса ,

Всеки крие  в сърцето си нежност

Нека слуша на душата си само гласа.

К- К

15.08.2010 г. 

ДА НАРИЧА И ПОЖЕЛАВА

Просветна в гората, в потаите,

Изсипа се куп светлина,

Зaпяха птиците, засвириха  глашатаите

Размахаха ведро крила.

Тревите потръпнаха  леко  с листа  

да  творят се заеха те  веднага.

Занизаха  перли,  от росата маниста

Огърлица  редяха бисерно чиста.

И храстите се премениха, извиха снага

със листенца танцуваха и на мига,

Разкриваха тайни пътеки незнайни

Обсипани с билки и диви цветя.

Набързо разчу се в гората мълвата

Животните сведоха смирено  глава.

И ето, не ходи, във въздуха плава,

Самодива  пристига да нарича, да пожелава.

Сноп свобода в ръката си носи

И наръч любов от  ръкава виси,

От полите и  славеи пеят

Пеперуда край нея лети.

Щом премина  по пътеките тайни,

И в  реката лицето уми

На животните  с песни  и  танци разказа

За отминали и за бъдните дни...

И любов на всеки нарече,

И щастие в колет подари.

и калинка  да пие  сълзитее

Щом в очите бликнат сълзи.

14.08.10 г

К-К

Няма вече думи

И римата ми секна няма вече думи,

не се редят слова в пенлив поток,

мълчи сърцето в празнота обвито,

а разума крещи – „Това да ти е за урок”.

Пред мене хоризонти пак се сливат,

превиват кръшна, обаятелна снага,

преплитат пръсти закачливо, с коси изливат, 

пътеки нови, по които да вървя.

А, в душата ми желанието нещо е замряло,

в летаргия и зимен сън дълбоко спи,

и даже не разбрах, че някъде на вън валяло,

проливен дъжд от сбъднати мечти.