Сред листата на Маргаритата

Щом сутринта лазурна ме погали,

и волнa пеперуда полетя,

и теменугите доскоро спали
 весло надигнаха глава.

Прозорците отворих тъй широко,

и бистра свежест в стаята влетя

и утрото прекрасно, бистрооко

очите ми уми с роса.

Затичах бързичко на двора,

пред бяла маргаритка спрях,

листенцата побързах да разтворя

за писъмце да проверя.

Усмихнаха ми се  отвътре сладко,

прекрасни мили думички, слова,

които Някой е изписал гладко,

зарадваха с усмивка самодивската душа...