Проблясва някъде напред в мрака
огромна, ярка, огнена искра,
проплъзва иде, виждам я в сумрака,
ефирно стели ярка светлина.
Не е туй изгрева, не е зората,
познавам тази светлина,
тя пламва жарко във сърцата
а после прави чудеса.
И ето я пристига вечно млада,
разстила аромати и любовни цветове,
с нежни думи на притихнала балада,
в любовна клада иска да ме прикове.
Аз зная, тази клада вече съм я клала,
и огъня и знам, знам как гори,
и пила съм от сладотта и болката в бокала,
с които тя с охота някога ме гости.
К-К
30.06.2011г