За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Окъпано в забрава


       Някъде в днескашното ни забързано ежедневие, олисани в собствените си малки проблеми, погълнати в борбата за оцеляване, сякаш забравяме за онази малка частица, която подарява надежда и сила, за да продължим.
       Възхищаваме се на чуждонародният фолклор, четем и попиваме от тамошните митични същества скрити в тяхната митология. Крадем и изпълняваме странните западни поверия и обичаи, а някак забравяме собственият си колоритен, богат и вдъхновяващ фолклор. Едва ли има страна, която да се похвали, с толкова наситен и преизпълнен с цветове и разновидности фолклор. Едва ли има друг фолклор, който така колоритно да прелива от обреди и обичаи, кой от кой все по интересен и вълнуващ, преплетен и облекан в различни митични образи и същества.
       Тогава питам „Защо“? Защо сме склонни да се преклоним и взаимстваме от впечатляващите обичаи на западноевропейския фолклор? Защо пренебрегваме собственияте си загубени във времето и препъленени е емоции, изплетени от мистика и пропити с дух, български народни обичаи?
       Мислих си тези дни... мислих си, че след едно поколение, ние вече ще сме изгубили безвъзвратно едно огромно и безценно богатство, което миналото ни ще прегърне в мъгливата си прегръдка и ще отнесе завинаги. Ще отмие с вълните на забравата хилядите малки още не разказани истории. Мислих си, как с едно поколение ще изгубим завинаги вълшебеният свят на нашият фолклор. Свят пропит от чудеса, мистични обредни обичаи, преливащ от различни вълшебни създания. Свят, който е скрит в спомените на едно отиващо си поколение, което за винаги ще отнесе със себе си всичките изживени и неизказани истории за това, което е било и което никога няма да бъде същото.

      Ето защо, реших да събера и да разкажа, малка част от изживените разкази на една бълкарска жена наречена баба Иванка, която е родена и живяла в село Ново Железаре.
Баба Иванка Котушева е жив свидетел на онова време и с разказаните спомени успя да ме направи част от него. Спомням си миговете, в които тя нареждаше. Спомням си трепета, с което я слушах, а баба Иванка не спираше да разказва,своите изживени мигове. Жадно попивах всяка изказана дума, Опитвах се да ги запомня с най – малката подробност. Вълнение и нетърпение облада сетовата ми, а разказите и ме понесоха сред омайният свят на неизреканите и и несподеляни спомените. Думите и се редяха в бисърени вълни, които с прелета на времето ми показаха един вълнуващ и отдавна изгубен свят. Тя не спираше да разказва, а разказа и беше толкова емоционален, че в мен се зароди усещане на изживяност. Имах чувството, че съм живяла там, в онова отминало време. Виждах лица и събития, виждах схлупените, керпичени, селски къщи и лекия дим от комините на запалената пещ. Усещах аромата на току що опекан хляб и пресно окосено сено. Дори чувах самотният нощен лай на кучетата по дворовете. Никога няма да забравя, хилиядите малки и вълнуващи истории, които тази възрастна жена ми разкри. Разказите за своето детство, момиснаство и живот, които аз ще се опитам да предам на вас. Истории, които започват от времето, когато хората все още са спали на плетени рогозки, а ¹софрите са правени от чувал слама. За времето, когато в две малки ²одаи свързани с тясно салонче са живеели четири семейства заедно с децата, а ³миндерите били лукс. За времето, когато къщичките едва са надигали покрив над малките керпичени стени и плахо са поглеждали към синьото небе през схлупени прозорчета. За всички онези забравени и неразказани вълнения и трудности, за всички онези неразкрити малки нанизи от бисерни истории, които някога са били ежедневие.

      Оставам на теб Приятелю, сам да прецениш, дали си струва да се пренесеш в в този сват, дали си струва се потопиш в бистрите води на едно отминало, забравено настояще, дали си струва да го прочетеш.

От Автора
К-К
29.03.2011г

* * *
Речник:
1. Одая – малка стая. Източник: Тълковен речник на българският език
2. Софра – ниска кръгла маса за хранене. Източник: Уикипедия
3. Миндер - вид мебел, характерен за българската възрожденска къща. Представлява диван, нар, дървено легло, вградено в стената, с височина 40-60 см, използвано за сядане или лягане. Обикновено е постлан с черги и украсен с възглавници. Облегалката му достига височината на парапета под прозореца. В единия си край има сандъче за тефтери. Думата има турски произход. Източник: Уикипедия

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че сподели :)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор