За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Толкова много въпроси


Толкова много въпроси,

Летят над главата ми, май са безчет,
А, сърцето ми жално във мене си проси,
Отговор дири и води отчет.

И пътища прашни пребродих,
През храсти  и драки се врях,
И какво като  силно кървях,
Ни за миг  дори не  поспрях.

На  небето среднощно,  омайно,
Сладки думи нежно редих,
На ушенце да каже ми тайно,  
Как и къде съгреших.

А небето  самотно мълчеше,
Не поклати даже звезда,
Сякаш и него силно  болеше  
Гнева си едвам обузда.

И припомни си минали мигове,
Как луната плетеше венци,
Със звезди как нежно  красеше,
Моите черни, буйни  коси.

И след вятъра бързо затичах,
Песен плаха  мило запях,
Свобода нему наричах
И после болката своя излях.

Вятъра край мен затанцува,
Прегърна ме  повея благ,
В сърцето ми болката която царува
На далеко отнесе, всякаш бе флаг.

 К-К
26.08.2010г




1 коментар:

  1. Анонимен26.08.10 г., 15:51

    Един облак заедно с една птица премина -
    за миг се поспря, а после с усмивка отмина.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че сподели :)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор