Толкова много въпроси,
Летят над главата ми, май са безчет,
А, сърцето ми жално във мене си проси,
Отговор дири и води отчет.
И пътища прашни пребродих,
През храсти и драки се врях,
И какво като силно кървях,
Ни за миг дори не поспрях.
На небето среднощно, омайно,
Сладки думи нежно редих,
На ушенце да каже ми тайно,
Как и къде съгреших.
А небето самотно мълчеше,
Не поклати даже звезда,
Сякаш и него силно болеше
Гнева си едвам обузда.
И припомни си минали мигове,
Как луната плетеше венци,
Със звезди как нежно красеше,
Моите черни, буйни коси.
И след вятъра бързо затичах,
Песен плаха мило запях,
Свобода нему наричах
И после болката своя излях.
Вятъра край мен затанцува,
Прегърна ме повея благ,
В сърцето ми болката която царува
На далеко отнесе, всякаш бе флаг.
Един облак заедно с една птица премина -
ОтговорИзтриванеза миг се поспря, а после с усмивка отмина.