Сред полетата от лавандула,
сред ухайните цветя,
сред усоите потайни в моята гора
тази вечер тайна Гост незнаен ще гостя.
Днес синчец съм насъбрала
И жълтурче, теменуга, минзухар,
Малка незабравка съм събрала,
Ще ги дам на моят странен Гост във дар.
И поляната със маргарити съм стъкмила,
Пуснах тюл от лунна светлина,
Махнах тръна и бодила,
Дето бранеха отпред пред входната врата.
И тревата нежно сресах,
Бързо боровете украсих,
песента на вятъра харесах,
пеперудените танци одобрих.
Огън сред поляната запалих,
В котлето билки сложих да се врат,
И калинките помощници оставих,
Росни капки да сберат.
Вече всичко съм стъкмила,
Чакам само вечерта,
В езерото си косите съм умила,
Закачила съм венец от сребърна звезда.
Гост незнаен тази вечер моята поляна ще споходи,
Ще прекара с мене вечерта,
Ще ми разкаже приказките за елфически народи
А аз ще слушам го в захласт до заранта.
Ако е така...Ще чакам.
ОтговорИзтриванеЛунен звън над мен да се изсипе.
Ласки трепетни затихват в мрака.
Щастие сърце ми ще намери в мрака
Така е трябва просто мъничко магия,
ОтговорИзтриванедве капки от сълзите на сърна,
и малко трепети за вас ще стрия,
и мъничка торбичка ще ги подредя.
Минете утре рано заран,
щом капките роса ги наросят,
ще ви предам от моята магия,
Да може Гости, вас да ви гостят.