Орлицата, която виждаш,
но не вярваш в нея ти,
отлиташе тъй наскърбено,
самотно махаше с криле.
Отнасяше със себе си мечтите,
отлиташе с невинност на дете
И сълзи бликаха в очите,
от нараненото и орлово сърце.
Ще се завърне сред простора бащин,
Сред вековните скали ще спре,
И няма вече волно да се рее,
Сред облаците да се крие тя ще избере.
Не ще се върне щом я търсиш,
Не ще ти отговори щом обратно я зовеш,
И колкото и силно да крещиш, да викаш.
В сърцето си разбито няма да те пpибере
Не ще ти отговори щом обратно я зовеш,
И колкото и силно да крещиш, да викаш.
В сърцето си разбито няма да те пpибере
K-K
28.08.2010г
28.08.2010г
Връх - и над него само орли
ОтговорИзтриванелетят като вятър свободни.
Планина - над която звезди -
с вълшебна ръка кой ги така нареди?
И Луната над всички изгряла,
сред тази картина стои онемяла -
оглежда се в онази тиха река,
гънеща в танц своето тяло омайна -
а по водите й времето тича
за да стигне до точка безкрайна -
където безспирно се вливат - обвити със пяна -
на дните вълните сред онзи вечен плясък
на целувката между брега и морето,
която се понася натам - към полето
и се плъзва нагоре по хълма,
който е част от планината -
над която винаги звездите ще греят
и ветрове мечти към върха ще навеят -
щом Луната си грее, а звездите й пеят -
с глас на вода, която се лее
и водопада се смее -
събрал в шепи едно езеро
отразило шепота на нощното небe,
което се е ширнало като море,
над което орлите разперват своите могъщи криле...
Прекрасен стих Незнайни... Благодаря, че позволихте да окрася моите лавандулови полета с вашия прекрасен стих!
ОтговорИзтриванеПолета изтъкани от нишки на прикзаност!
ОтговорИзтриванеи грижовно гледани и строго пазени :)
ОтговорИзтриване