За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Притихна вън шубрака


Притихна  вън шубрака
И нежен стон не се разля
И няма глъчка, и заплака,
Самотно старата гора.  

А птиците се рееха в простора,
Свободно махах криле.
И сякаш нямаше за тях умора.
че вятъра на юг ги веч зове.

Поклаща се невинно пак тревата,
Помилва малките окапали листа,
Мъхът добре зави снагата на Елата,
Да не усети ледената ласка на студа.

Реката бързо се подготви,
И водоскока  нежно укроти,
Да не пръска и със капчици да мокри,
Палтото, дето хвойната уши.

И ето всичко се подготви,
Да срещне смело пак снега,
За туй що зимата ще сготви,
Ще сложи в гозбата мъгла.
К-К
06.09.2010 

2 коментара:

  1. Анонимен6.09.10 г., 13:56

    Е, то аз вече посинях.Сега пък кавали...как?

    ОтговорИзтриване
  2. Самовила6.09.10 г., 13:58

    песента на кавала е красива и тъжна, докосва забравени струни в душата...

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че сподели :)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор