Ще направя мъничко отвара,
в света магичен да ме отнесе,
мечтите ми където плуват,
там сред синьото небе.
Ще сложа малка незабравка,
стрък от синьото море,
капка от росата ще добавя,
за да може времето да спре.
И късче крехка светлина ще сложа,
малко волен птичи полет ще прибавя,
от тичащ извор бистра кожа,
и частица от лазура на простора.
С таз отвара вятъра ще призова,
с нежните си пеперудени крила,
към света потаен да ме понесе,
при чудесата да ме заведе.
Ще крача тихо сред простора,
и няма да усещам аз умора,
и с всяка моя нова стъпка,
ще чувствам трепет, чудна тръпка.
Ще помилвам нежно синевата,
ще остана за малко скрита в тревата,
там, където прекрасно ухаят цветята,
там, където звездите докосват най – нежната струна в душата.
Звезден блясък,
ОтговорИзтриванеедин шепот на комета.
Малко пяна от вълна,
две-три щипки от мечта.
Водопаден трясък,
песен от пурпурни лалета...
и щипка от невинност,
ОтговорИзтриванедве капки роса,
ще сложа в котлета,
и миг от детската игра :)