И пак на пепел ти до него се превръщаш,
мечтата в прах от огън щом се претвори,
от рафтовете овехтяли книги да разгръщаш,
от спомени създадени, потънали в мъгли.
И пак сред димната завеса да се скриеш,
сама притихнала, потънала в сълзи,
очите си в неродени спомени да миеш,
а устните ти да шептят: „Мълчи сърце, мълчи“.
И в утрените свидни още неродени,
в прелита на пеперуда, махаща с крила,
ти виждаш свойте рожби нежно наредени,
и как с пеперудата отлита някогашната мечта.
K-K
03.03.11
Колко много са звездите падащи,
ОтговорИзтриванеколкото много са навярно
и сърцата по мечтите несбъднати страдащи.
Пеперудени са нашите мечтания,
ОтговорИзтриванеизплетени от звезден тюл и от атлас,
не винаги се сбъдват нашите желания,
и пеперудите отнасят ги понякога от нас.