За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Мечта на прах



И пак на пепел ти до него се превръщаш,
мечтата в прах от огън щом се претвори,
от рафтовете овехтяли книги да разгръщаш,
от спомени създадени, потънали в мъгли.

И пак сред димната завеса да се скриеш,
сама притихнала, потънала в сълзи,
очите си в неродени спомени да миеш,
а устните ти да шептят: „Мълчи сърце, мълчи“.

И в утрените свидни още неродени,
в прелита на пеперуда, махаща с крила,
ти виждаш свойте рожби нежно наредени,
и как с пеперудата отлита някогашната мечта.

K-K
03.03.11

2 коментара:

  1. Колко много са звездите падащи,
    колкото много са навярно
    и сърцата по мечтите несбъднати страдащи.

    ОтговорИзтриване
  2. Пеперудени са нашите мечтания,
    изплетени от звезден тюл и от атлас,
    не винаги се сбъдват нашите желания,
    и пеперудите отнасят ги понякога от нас.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че сподели :)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор