В храстите на цъфналите дренки,
Mравка се разшета, бързо завъртя метла,
Охлювче укрито в буковите сенки,
От своя дом отупваше праха.
И ето две листа отронени от кестен,
Със танца си ветреца палаво поде,
Във клоните на Явора, тъй честен,
Кълвачът чука, нещичко кове.
Щурци засвириха на медени цигулки,
и весело под таз мелодия във старата гора,
Играят, смеят се милион светулки,
На малката полянка вият се хора.
Огъната от пореви, и тайнствени мечтания,
Претеглена с магия и омаяна в чудеса,
Потънала в приказност, сред своите желания
Докосвах нежно с устни, най- прекрасната мечта.
К-К
25.09.2010г
Много е хубаво:)Поздравявам те:)Приказна идилия,всяко същество на тази планета би мечтало за такава идилия:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти Аполон... Не всеки , мечтае за такава идилия.Май все по- малко са хората напоследък, които могат да я видят, а тези които могат да и се зарадват се броят на пръсти. Повечето се радват май на други мимолетни и преходни радости :)
ОтговорИзтриване