Драконе, Простете дързостта
Драконе, простете моля дързостта,
Която се роди от бърза езерна вълна,
Чакалите повиках, снощи щом света заспа.
От мойта нощна стража, нещичко за вас да разбера
Помолих ги да питат и разпитат,
Помолих ги да крият се в дън гора,
Животните на помощ да повикат,
да ми разкрият те, на Дракона света.
Чакалите набързичко мълвата разпилели,
Орлите вдигнали навред.
Скалите стари, посивели,
Оградили със слуги отвред.
Сокол при мен Луната прати,
На мощните соколови криле,
На сред гнездото, що чакалите открили,
Сокола тихичко за малко да поспре.
Не се натрапих, но видях света ви тъжен,
Изпълнен с мрак , препълнен със тъга,
самотно в гнездотдо си стоеше ръжен,
там беше тъжно, а от очите ми отрони се сълаза.
И не намерих изворче, ни стрък трева,
И не намерих песен, нямаше игра,
и само мъчничка звездица дава светлина,
в огнището изтляло въглен догоря.
Макар словата ви да са красиви,
Макар с тъгата да рисувате света,
Тъгата, дето има във света ви
рисува в черно светлина...
Позволявам си ей тази тайна си да разкрия,
Защото мисля че, ще е добре,
Със малко синьо цвете да закрия,
На Дракона големите криле
К-К
06.09.10
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че сподели :)