Претихлала в сумрака на гората,
Или сгушена в тревите чисти,
С ухания на здравец и поръсена с роса,
Мечтая и мечтите си завивам в листи,
От най-омайните цветя.
Под нежните криле на малката калинка,
От всяко цвете лист ще пребера и нека,
Вятъра, във облаците бистри, със
Ято птици, слънчев лъч и лунна светлина с
Това послание да озари най- тайният ти
Ъгъл в твоята душа.
Ръка все още на прозореца полагам...
А, твоята дали е там ?
(*Моят първи странен опит за акростих)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че сподели :)