Отдавна позабравен глас,
от миналото свое чух,
за миг ми подари крила,
и после бързо отлетя.
Смутена, но отнесена в спомен жив,
поседнах сред зелената трева,
очи затворих просто ей така,
на този кратък спомен да се насладя.
А после спомена прегърнах,
целунах му студеното чело,
и пак в миналото си го върнах,
в кутията под моето легло.
К-К
21.07.2010г
Като накит скъпоценен, макар и скрит със спомен,
ОтговорИзтриванеще бъде във времето безценен, като онзи вечен спомен.