И римата ми секна няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето в празнота обвито,
а разума крещи – „Това да ти е за урок”.
Пред мене хоризонти пак се сливат,
превиват кръшна, обаятелна снага,
преплитат пръсти закачливо, с коси изливат,
пътеки нови, по които да вървя.
А, в душата ми желанието нещо е замряло,
в летаргия и зимен сън дълбоко спи,
и даже не разбрах, че някъде на вън валяло,
проливен дъжд от сбъднати мечти.
Хоризонти мечтите нови намират,
ОтговорИзтриванекрай езерото уморени криле пак ще се спират,
дори навън със дъжда някой да заплачи,
мигът с вкус на бисер роса може би всичко в живота ще значи...
На никого не ще да позволя да плаче,
ОтговорИзтриванена всеки ще замеся и даря колаче,
в него стръкче щастие ще сложа,
и малко обич ще положа ...
И няколко корена от онази билка омайна,
ОтговорИзтриванекоято крачката на пътника спира
и крилете на дракон дори за малко събира -
да се спрат във своят полет така устремени,
да намерят едно местенце забрава край езерото,
да се порадват на тишината - с усмивка дарени.
Отвара ще направя от билка незнайна,
ОтговорИзтриванеи свежест и нежност ще сложа,
На госта си таен в света ми омаен,
И езерото ще момля,
да плисне с вълничка за отмора.