И римата ми секна няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето в празнота обвито,
а разума крещи – „Това да ти е за урок”.
Пред мене хоризонти пак се сливат,
превиват кръшна, обаятелна снага,
преплитат пръсти закачливо, с коси изливат,
пътеки нови, по които да вървя.
А, в душата ми желанието нещо е замряло,
в летаргия и зимен сън дълбоко спи,
и даже не разбрах, че някъде на вън валяло,
проливен дъжд от сбъднати мечти.
