За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Пред портите на времето

Сред времето и пътищата прашни,
Пребродела света навред,
Загубена в безстрашията досегашни,
Реки прегазила безчет.

Назад към себе си самотно се завърнах,
Потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
Зад мен оставих всички боеве.

Стремглаво по пътеката изтичах,
И стълбата на бързо изкачих,
И хиляди молитви хлипащо изричах,
Надежда крехка на лицето закачих....

А шепота на вятъра край мен прелитна,
Донесе ми жадуван аромат,
В душата ми поникна незабравка беззащитна,
и песента на славея от близкия шубрак.

Но страх по вените безстрашни плъзна,
Прояде гладно смелостта,
И да почукам май, не ще да дръзна,
Ще оставя спомените там, зад таз врата.

1 коментар:

  1. Анонимен27.08.10 г., 4:54

    Ветрове нашепват тайните на времето, като лабиринт от стълбища, по които се налага да вървим - понякога се връщаме стъпало-две, а после пак нататък продължаваме.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че сподели :)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор