За преродените мечти и прецъфтели треперти

Във волният цвят на маргаритите, омайни тайни са укрити.

И само малката калинка пътят ще открие и малките мечти от белите листенца ще отвие!

Да се излегнеш в снега,

Ако успееш с усмивка блага,
да се излегнеш на дълбоко в снега.
Да си подгизнал целия във влага,
и пак да си с усмивка на уста...

Тога, ще  има ли значение,
това, че си от друго поколение?
Нали и тебе щипе те студа,
нали и ти си със замръзнали крака?

Какво от туй, че другите не те разбират?
Какво от туй, че те оглежда странно от страни?
Какво от туй, че луд те май  намират,
щом в теб по детски му, живот кипи.

К-К
10.02.1012г
0 коментара

Не ме тревожат снеговете

Не ме тревожат снеговете
и от студа не се боя,
щом мога да замахна с крилете,
на някоя вълнуваща мечта.

И мога само да ти кажа,
Навън е по- вълнуващо дори,
да пляскаш в кишата разлята,
снегът със преспи да те измори.

Че айде Друже, сподели,
кога ще можеш до зори,
да се въргаляш в снега,
или да ходиш със замръзнали крака?
0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)

Нека останем приятели.

Моля, не крадете труда на другите. Много по- приятно и приятелско е да поискате разрешение за ползването на публикациите, просто трябва да използвате е-мейл или формата за бързи контакти. Възможно е някои снимки в блога да не принадлежат на Лавандулово поле. Те обаче носят подписа на създателят си или линк към него
Материалите публикувани в този блог са изцяло авторски и принадлежат на Лавандулови полета.
Всички текстове в блога са под Creative Commons 2.5 България договор /Признание-Некомерсиално-Без производни/ Криейтив Комънс договор