Във хаоса от шум и смока дим
Едно момче поспря за миг.
Загледа се в простора син,
и с дима рисуваше като график.
Рисува сън, магичен и крилат.
Прекрасен, чуден, дивен свят.
Момчето махна с ръка,
И нарисува бързичко река.
И после просто ей така,
Момчето засади цветя,
сложи слънце и дъга,
с вятър нежност разпиля.
Пое си дъх, за мъничко поспря.
ръката си до облака допря ...
До облака момчето пръста си държи,
зачудено дали да продължи.
Нарисува плитки спестени с роса,
Усмивка сложи, вежди и носле,
звездна блуза и пола
Венец от дивите цветя.
Отпусна се загледано Момчето
Помаха леко с ръка,
Погали лекичко нослето
И сам на себе си това момиче пожела.
Автор: Девет Букви
